ХИЕНОВО КУЧЕ Диво куче, хиеново куче, ликаон - три имена за едно и също животно. Второто, като че ли е най - точно, означава куче и хиена - многоцветната си и на петна козина, и с много големите си закръглени уши, хиеново куче се различава лесно от чакалите, които са неговите най - близки родственици и живеят в африканската савана.
Хиеновите кучета обитават най - вече саваните на юг от Сахара до Трансвал. Липсват в екваториалните гори; в планините се срещат до 3000 метра надморска височина. Навсякаде те са малобройни. Живеят на груши (глутници) през цялата година. Водят скитнически живот в границите на обширното пространство за лов, което обхваща 100 - 200 кв.км. През горещите дни обичат да се разхлаждат във вода.
Дължината на тялото е 1 метър плюс 40 см опашка. Височкината при плешките е 60-75 см. Маса 27 - 35 кг. Продължителноста на живота е 10 - 12 години сред природата. Хиеновите кучета се движат със скорост 30- 40 км/час.
Ушите им са несъразмерни. Слухът е добре развит. Месторазположението на петната върху козината е различно. Челюстите не са толкова мощни, както при петнистата хиена. Хиеновото куче има по четири пръста на лапите (истинските кучета имат по пет).
Хиеновите кучета образуват глутници с различна численост, някои от тях наброяват 6-8 животни, други 10-20 и повече. Всяка глутница защитава мястото около леговището, където се раждат малките, не само от другите хищници, но и от хиеновите кучета от други кланове. При тях няма йерархия в групата.
При всяка среща хиеновите кучета си ближат взаимно муцуните, махайки с опашка. Тези поздрави траят 3-5 минути и са съпроводени с виене, което сплотява групата. Досега не е наблюдавана агресивност между членовете на една и съща група.